Da Vinci Learning през февруари 2015

Logo_Da_Vinci_RED[1]

Имало едно време… Откривателите – Маркони и звуковите вълни
13 февруари 2015 в 20:00

Чудата наука – Вълните
13 февруари 2015 в 19:30

Chudata nauka_Vulnite_2

Откриването на „вълните“, като например радиовълните или вълните в електромагнитните полета, е довело до много велики изобретения. Радиовълните предават незабележимо по въздуха музика, разговори, картини и данни на разстояние от хиляди мили. Това се случва всеки ден по хиляди различни начини. Макар че радиовълните са невидими и напълно неразличими за човека, те са довели до тотална промяна в обществото. Клетъчните телефони, микровълновите печки, телевизорите, радарните системи и хилядите други безжични технологии – всички те използват за комуникация радиовълните. Но, какво представляват радиовълните? Радиовълните са сила, която се поражда от комбинацията на магнитно и електрическо поле. Как е установено това? Много хора са взели участие в това откритие: през 18-ти век Луиджи Галвани предизвиква спазми на жабешките крачка; Бенджамин Франклин използва хвърчило и ключ по време на гръмотевична буря; през 19-ти век Ханс Кристиан Оерщед наблюдава игла да се задвижва при включване на ток… списъкът може да бъде продължен чак до микровълновата печка, открита посредством бързо топящо се шоколадово блокче, и дори до рентгеновите лъчи. Електромагнитните вълни могат да се движат във всяка среда. Те могат да разпознават и сканират дори най-интимните ни части. Какво ни очаква в бъдеще? Задълбочаване на познанията ни за човешкия мозък.

Сурова наука – Време и предаватели
13 февруари 2015 в 21:00

Чудата наука – Гумата
14 февруари 2015 в 16:30

Chudata nauka_Gumata_2

Каучукът се произвежда от дърветата. Южноамериканските племена са го използвали много преди светът да научи за съществуването му. Когато Колумб наблюдава играта с топка на хаитяните, той е запленен от отскачащото лепкаво кълбо. Дело на южноамериканските племена са и ‘водоустойчивите’ обувки. Когато моряците от западните кораби донасят тези обувки в родината си, каучукът се стапя върху краката на хората, а заедно с него – и тяхната печалба. Един книжар открива случайно, че веществото може да заличи написаното с молив чрез триене и предлага то да бъде наречено ‘индийски каучук’. Ще минат, обаче, десетилетия, преди да бъде открит начин как да се предотврати стопяването на каучука под действието на топлина и втвърдяването му под влиянието на студа. Чарлс Гудиър прави това откритие, когато изпуска бучка естествен каучук върху печката на жена си. За момента химиците знаят, че процесът на вулканизация свързва каучуковите молекули подобно наниз от перли, при което от всяко парче каучук се образува една голяма молекула. Изобретението на Гудиър дава тласък на Индустриалната революция. Каучукът става толкова търсен продукт, че дори предизвиква каучуков бум, превръщайки Манаус – отдалечен град в бразилската джунгла, в един от най-богатите градове по света. Този бразилски монопол върху каучука завършва с кражбата на 70 хиляди семена от английския пътешественик Хенри Уикъм. Но, до откриването на синтетичния каучук ще изминат десетилетия, докато една изобретателка, търсейки заместител на каучука, използван за направата на гуми, не открива материал, който е толкова здрав, че дори може да се използва като преграда за куршумите. Това е кевларът – материал, който се използва с успех и за направата на дрехи.

Разходки във времето – Битки и любов
14 февруари 2015 в 18:00

Razhodki vuv vremeto_Bitki i liubov_1

Историята на любовта е гарнирана с всякакъв вид странни обичаи и ритуали, но много древни цивилизации на практика са се бояли от нея като от чума. За да покажат на Шакира как са изглеждали нещата по онова време, Сам и Джен се връщат назад във времето до 800 година от новата ера, за да участват в традиционна сватба на племето готи. В онази епоха шаферите на младоженеца всъщност са били ‘Рицари на булката’, които са имали за задача да придружат булката до мястото на церемонията, за да се погрижат тя да не избяга; шаферът е изпълнявал ролята на телохранител и на човек, предотвратяващ конфликтите в случай че някой от съперниците на младоженеца се появи на сватбата; а сватбената торта е била предназначена за замерване на булката, а не за ядене. И за „капак“ на странните сватбени обичаи от миналото, Шакира вижда със собствените си очи как представата за любовта е била създадена от скитащите трубадури; как строгите викторианци са се научили да флиртуват с помощта на кърпички и ветрила; както и това, че през 19-ти век много любовни конфликти са се уреждали чрез дуел. Към края на бурното си пътуване Шакира осъзнава, че в миналото любовта не е била по-проста, просто е била различна. Но, чувствата на хората един към друг почти не са се променили през вековете.

Марви Хамър – Любов в пустинята и акули
14 февруари 2015 в 18:30

Компас на времето – Древен Китай – части 1 и 2
19 февруари 2015 в 20:00

Compas na vremeto_Dreven Kitai

Много отдавна китайците са забелязали, че светът е изграден от твърде различни неща и че всяко нещо има своята противоположност. Те са започнали да гледат на природата като на нещо, съставено от различни противоположни сили, намиращи се „в хармония“. Така например, на дадено място е студено, докато на друго място е топло; земята съществува, защото съществува и въздухът; слънцето грее през деня, а луната свети през нощта; мъжете притежават ‘мъжка’, а жените – ‘женска’ енергия; противоположности, намиращи се в равновесие. Тези наблюдения за заобикалящата ги природа са залегнали в основата на философия, с чиято помощ те са построили велика цивилизация, просъществувала хилядолетия. В 551 година преди новата ера, когато Китай се намира в разгара на Ерата на враждуващите държави, в страната се ражда един много специален човек – Конфуций. С течение на годините той се превръща във велик мъдрец, чието учение определя облика на китайската култура и което се използва широко и в днешно време, 1500 години по-късно. Това учение се нарича конфуцианство и то не е единственото в Древен Китай. Освен него съществуват таоизмът и будизмът. Всеки човек е имал правото да избира и да практикува свободно своите убеждения. Основата на трите учения е търсенето на вътрешната хармония, която е в пряка връзка с хармонията в природата.

Фактология – Език и общуване
21 февруари 2015 в 20:00

Factologia_Ezik i obshtuvane_2

Светът, който ни заобикаля, е пълен със загадки, но само Харисън Худи притежава енергията и ума, за да стигне до дъното на нещата. Отчасти детектив, отчасти налудничав учен, Харисън събира група от канадски деца да му помагат в изследванията като асистенти в студиото и репортери на открито. Никой въпрос не е прекалено труден или прекалено странен за Харисън и компания. „Finding Stuff Out“ съчетава хумор, наука и интелигентност, за да се добере до истината — винаги с много забавления по пътя към откритието. В този епизод Харисън е посетен от много специален гост – един папагал, и се опитва да си представи какво би било, ако можеше да разбира езика му. Междувременно зрителите имат възможност да изпробват способността си да общуват с кучета. Освен това, Харисън разбира защо хората говорят на толкова много различни езици. В „Great Challenge“ децата използват ръцете си, за да предадат с езика на пантомимата идеите си в опит да комуникират като далечните ни прадеди. А на открито Харисън се отправя към Морския аквариум, за да види дали делфините могат да разбират езика на знаците.

НА ФОКУС: ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
7 и 8 февруари 2015 в 17:30 и след това

КАКВО, КАК, КЪДЕ – Храна и препитание
7 февруари 2015 в 17:30

Имало едно време… Животът – Сърцето
7 февруари 2015 в 18:00

НЕ Е ТОЛКОВА СЛОЖНО! – Кръв
7 февруари 2015 в 18:30

Въпроси от науката – Колко високо скачам? Колко бързо тичам?
7 февруари 2015 в 19:00

Vaprosi ot naukata_Skacham_Ticham_2

Колко високо можем да скочим? Колко бързо можем да тичаме или да караме колело? Какви са пределите на човешките възможности и как можем да подобрим издръжливостта си? Андрю трябва да знае това, тъй като се готви за състезание с най-бързия колоездач в света. Двамата ни домакини се записват в ексклузивен тренировъчен център, използван от елитни спортисти, за да бъдат подготвяни от едни от най-добрите треньори в света. Стъпка първа – оценка. Какви са силните и слабите им страни? Има тестове за гъвкавост и сила на мускулите. Доколко ефикасно функционират сърцето и белите дробове? Силните и слабите страни на двамата домакини са подложени на задълбочена оценка, след което започва работата. За да постигнат по-добри резултати, те трябва да разберат как функционират мускулите им, съвкупността от скелета и мускулите и как могат да подобрят състоянието на сърдечно-съдовата си система. А какво да кажем за храненето? Храните, които приемаме, са енергията на нашата ефективност. Какъв е най-добрият баланс между енергия и ефективност?

Имало едно време…Животът – Мозъкът
7 февруари 2015 в 19:30

Марви Хамър – Човешка и животинска кожа
7 февруари 2015 в 20:00

Marvi Hammer_Choveshka i jivotinska koja_9

Кожата е това, което прави всеки човек уникален. Кожата е нашият най-голям орган. Тя има много различни функции, да не говорим за това, че животът без кожа е невъзможен. Кожата е здрава и ни осигурява защита от опасни нашественици, като микроби, паразити и вода. Всяка минута всеки от нас отделя милиони миниатюрни кожни клетки. Човешката кожа ни дава усещане за допир. Това става с помощта на големия брой нервни клетки, разположени непосредствено под повърхността й. Кожата е жизненоважна не само за хората, но и за животните. Независимо дали става дума за козина, люспи или пера, животинската кожа има много функции. Слоновете имат истински дебела кожа. Други животни, като крокодилите, използват кожата си за маскировка. Кожата може да се използва и за движение – погледнете змиите. Много животни имат козина. Дебелината на козината им зависи от района, който обитават. Миниатюрните водни кончета по индонезийското крайбрежие са невероятно учтиви едно към друго, а скалният рак носи морски таралеж на гърба си. Защо?

Фактология – Зъби
7 февруари 2015 в 20:30

Великите идеи на Джеймс Мей – Човекът машина
7 февруари 2015 в 21:00

КВАНТ – Лицето – Част I
7 февруари 2015 в 22:00

В преследване на съня – Разбулените тайни на съня
7 февруари 2015 в 22:30

V presledvane na sunia_1

Ние прекарваме около една трета от живота си в царството на съня. Но, учудващото е, че на практика знаем много малко за този голям период от време. Колко часа сън са ни нужни? Говори се, че на Наполеон, Флорънс Найтингейл и Маргарет Тачър са им били достатъчни едва четири часа сън в денонощието. Защо сънят идва толкова трудно за някои, и какво е влиянието му върху всичко – от настроението до доходите ни? Водещият Ейдриън Панг ще отговори на всички тези важни въпроси с помощта на точни и предизвикателни експерименти в името на науката за съня. С помощта на Ейдриън ние ще се отправим на изследователско пътешествие в царството на съня. В този епизод Ейдриан се подлага на изследване на съня, наречено полисомнография, и на магнитно—резонансна образна диагностика на мозъка. Ейдриан извършва своите експерименти, свързани със съня, в присъствието на двама известни лекари–специалисти в тази област, които ни запознават с любопитните особености на съня. Какво представлява нормалният сън? Дали липсата на достатъчно сън не е един от нашите „тихи убийци“? И точно какво количество сън ни е нужно?

КАКВО ДЪЛЖИМ НА ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ – Съвременната медицина
7 февруари 2015 в 23:00

ДА СИ ПОСТРОИШ НАУКА – Човешка сила
7 февруари 2015 в 23:30

НЕ Е ТОЛКОВА СЛОЖНО! – Човешкият глас
8 февруари 2015 в 18:00

Имало едно време… Животът – Кръвта
8 февруари 2015 в 18:30

Разходки във времето – Илачи за всякакви болежки
8 февруари 2015 в 19:00

НЕ Е ТОЛКОВА СЛОЖНО! – Човешкият мозък: магията на мисълта
8 февруари 2015 в 19:30

Имало едно време… Животът – Дишането
8 февруари 2015 в 20:00

Фактология – Сетива: зрение
8 февруари 2015 в 20:30

Factologia_Setiva_Zrenie_2

Светът, който ни заобикаля, е пълен със загадки, но само Харисън Худи притежава енергията и ума, за да стигне до дъното на нещата. Отчасти детектив, отчасти налудничав учен, Харисън събира група от канадски деца да му помагат в изследванията като асистенти в студиото и репортери на открито. Никой въпрос не е прекалено труден или прекалено странен за Харисън и компания. „Finding Stuff Out“ съчетава хумор, наука и интелигентност, за да се добере до истината — винаги с много забавления по пътя към откритието. В този епизод – Как виждаме? Защо не виждаме някои неща? Защо очите на котката светят в тъмното? Харисън хвърля светлина върху едно от петте ни най-важни сетива – зрението! Освен това, той ни учи, че ако виждаш повече, това не значи непременно, че можеш да виждаш добре. 
В „Great Challenge“ – Team Lion и Team Tiger търсят замаскирани желирани бонбони. А на открито Харисън посещава 12-годишната Тейт в Калгари, за да разбере как можеш да се забавляваш с помощта на другите си сетива, ако не можеш да виждаш.

Музика на мозъка
8 февруари 2015 в 21:00

Musika na mozuka_1

Музиката влияе върху нашето развитие от майчината утроба до гроба. Този документален филм показва ролята на музиката в развитието на мозъка на човешките същества. Той изследва влиянието на музиката върху недоносени бебета в отделения за интензивно лечение на новородени и върху по-големи деца (като коментира и ефекта на Моцарт), както и ролята на музикалната терапия при болни пациенти и възрастни хора. Дали музикалността е присъща само на хората? Има и животни, които издават прекрасни и сложни звуци. Но, песента на птиците, например, се наблюдава само в определени сезони или части от деня, свързана е с определени хормонални промени и има конкретна функция – да защитава територията или да привлече брачен партньор. Човешката музика е нещо съвсем различно. Данните от неврообразната диагностика показват, че хората са в състояние да реагират на музиката на собствената си култура, дори ако не са изучавали музика. Антропологично погледнато, хората от всички общества по света имат свои художествени изпълнения и своя музика.

Вечна младост – части 1 и 2
8 февруари 2015 в 22:00

Vechna mladost_1

Искате ли да спрете стареенето? Искате ли да живеете вечно? Може ли науката да ви помогне да надхитрите смъртта? В този новаторски документален филм професор Ани Роуз Кени ни води из света на науката и ни запознава с последствията от по-дългия живот. Нека си представим за миг, че старостта е минало. Не е ли това научна фантастика? Днес, за добро или лошо, изглежда, че скоро вечният живот може да се превърне в реалност. Някои учени твърдят, че единственият начин за много хора да умрат е, ако бъдат застреляни или прегазени от автобус. Възрастта вече няма да бъде съществен фактор. Такава власт върху живота поставя някои фундаментални въпроси: какво влияние ще окаже това върху нашето бъдеще, нашите финанси и нашите общества? Какви планове трябва да започнат да правят нашите правителства и държавни органи, за да се подготвят за едно все по-застаряващо население? Дали хората наистина искат да живеят по-дълго и да понесат неизбежното намаляване на техните възможности? И дали е морално оправдано на най-фундаментално равнище да превъзмогнем човешката погрешимост и да си присвоим ролята на Бог?

СВЕТЪТ НА СЕТИВАТА: ЗРЕНИЕТО. ДЕКОДИРАНЕ НА ВИЗУАЛНИЯ ХАОС
8 февруари 2015 в 23:00

КВАНТ – Лицето – Част II
8 февруари 2015 в 23:30

Advertisements

Comment

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s