"!Коментарът" – Рекламна пауза… Ко? Не!

Следващото издание на рубриката „!Коментарът“ не е подготвено от екипа на сайта. Текстът, който ще прочетете по-долу е публикуван първо в блога diagnosisclassicus.wordpress.com. Решихме да го публикуваме тук, защото смятаме, че отразява доста точно позицията към рекламните блокове на „страничния зрител“. Ние също лично не бихме могли и по-точно да опишем какво точно представляват рекламите от автора на текста, но за нас е важно как те изглеждат в очите на „обикновения човек“. Приятно четене!

Посвещавам следващите редове на най-дразнещото и най-влудяващото от родния ефир. Каква е целта на рекламите? Да промотират даден продукт, да информират зрителите (респективно – слушателите) и да запълват дупките между програмите. Да, ама не. Всяка жертва на рекламите ще ви каже, че целта е всъщност да дразнят колкото се може повече хора, да ни оглушават по време на съответните почивки и да ни откажат тотално от закупуването на дадения продукт. Количеството помия, което се излива от телевизорите ни, е голямо. Рядко срещаме нещо добро и наистина запомнящо се. Както например онези готини западни реклами, които побирахме в предаването „Рекламна пауза“ преди има-няма десетина години…

Но не – трябва да представяме тоалетната хартия и използването на тоалетната като изкуство (ах, какъв Постмодернизъм!), да вярваме, че жирафите се допитват до бухал, когато ги боли гърлото; ами какво ще кажем за детенцето, което като пие съответния сироп за кашлица, получава халюцинации и си говори с анимационни герои? На ръба на педофилията стигаме и с асоцииациите със станалия модерен напоследък „Pedobear“, който припознаваме в образа на доброто мече Барни, което взима дечица на пътешествия и им дава лакомства. Чакай, мама не те ли е учила да не говориш с непознати?!

Озадачаващо е и как растафари ги мързи да белят портокали, а в няколкосекундна реклама разбираме за цялата трудово производителна кооперация в гората, правеща натурални сокове; трудно ни е да повярваме и в това, че шампиони по лека атлетика, които спазват определени хранителни режими, пият от сок с голямо съдържание на захар и оцветители. Не знаем и какво стана с възпроптанията срещу реклами за продукти срещу газове, гъбички, за тоалетна хартия, дентални проблеми, виагри, кучешки разхлабителни, менструални проблеми и диария във времевата зона между 19:00 и 21:00-22:00 часа, когато хората предпочитат да се наслаждават на вечерята си спокойно. Чудно е как една капка веро измива купчина мазни съдове, как една дама във вечерна рокля изведнъж вади отнякъде цяла туба препарат, който трайно запазва цвета на дрехата. Така е и когато си пиеш кафето със съседката и си държиш съответния продукт за почистване в краката в готовност да се похвалиш от цената, аромата и резултата. Или да ядеш вредна храна (чипс) с вкус на друга вредна храна (дюнер), когато привлекателни космонавтки си измислят оправдание да си похапнат пуканки с триъгълна форма. Почти толкова досадно, колкото същите тези собственици, които финансират изпълнители, за да направят лишена от смисъл песен с видеоклип, в който на фокус е съответния продукт спонсор, и която песен по-късно получава интерпретирана в реклама версия.

Въпросителен знак, израз на неразбиране, също понякога стои до главите ни като в комикс. Питаш се какво реално искат да ни кажат с това, че си пиеш спокойно бирата и в един момент се появява космонавт или горила, които да ти я откраднат; какво се случва с шефа или жена ти, когато ги замразиш в момент на конфликт; как бебета пеят песен на Азис, пригодена за реклама на памперси или бебета, които блясват на подиума с дизайнерски пеленки. Или пък жени, които са толкова доволни от дамските си превръзки, че пеят „животът е сцена“, но реално се чува „не мога да седна“. Разнообразните реклами на една определена верига магазини за комуникационна техника винаги са се запомняли с… отличителността и къде успешно- къде не оригиналничене, понякога граничещо с нелепостта. Така най-новото, ако можем така да го наречем, „попадение“ е опитът да те убедят, че е по-добре да дадеш 5лв. За вноската си за телефон/таблет, отколкото да ги похабиш за „ороци по български език“ или шофьорски курсове, в които инструкторът те наставлява: „гледай го тоя, кара като тебе“. Нека не забравяме и разглезеното момиченце, което по-скоро ще яде шамари, отколкото кренвирш – негов си е проблемът, че говори нечленоразделно. Най-голяма питанка ми породи серията реклами на българска банка. В по-дълги от обикновеното реклами, те използват родни актьори да рецитират бележити стихотворения от иначе прекрасния ни литературен запас. Но какво общо има, например, лирическият увод на „Опълченците на Шипка“ с банката? Не знам, може би само аз не разбирам.

Недоразумения – бол. Повдигането на вежди върви редом с рекламния блок. Но не можем да отречем, че щом аз пиша тези редове, и вие кимате утвърдително с глава, защото знаете за какво говоря, не сме си направили труда да запомним посланията – било то ясни или неясни. В нас ли е проблемът, че попиваме всичко? Че дори да нямаме телевизор у дома, целият този, с извинение, бълвоч ни засипва отвсякъде и ни натрапва маркетинговите си амбиции? Няма абстрахиране. Може да е като проклятие, но няма отърване. Всички знаем за мацката, която отваря бира с гърдите си, „да заколим прасето“, за „кажи баба тенкю“, за „объркАл си рейса, пич“ („не зяпай, лапай“), „той е дебел – той не е дебел“, „не си ти, когато си гладен“, “уф, че мирише“, „Е за наденицата те утепАх!“, или че „Prodavalnik“ е сменил името си на „OLX“. А не е ли точно това целта на създателите и собствениците?

Някои клипове с рекламни недоразумения (и не чак толкова) можете да видите в долния специално създаден за случая YouTube плейлист:

А ето и някои чуждестранни видеа, които могат да ви вдъхнат надежда за рекламната индустрия и да привлекат вниманието ви:

Източник:Diagnosis Classicus
Частична редакция:The TV Boy